Новини

Milena (ekrana.info)

С обич и от сърце: ЧРД, Милена! (И на теб, Любо!)

Емил Братанов

Тя не е странно момиче, нито НЛО. И не, никак не ѝ е омръзнало да ходи по въже, светът опръскал я с кал, само че не свети като крушка, а като огромна запалена роксцена, където съмишленици с будна съвест и общи мечти за разрушаване на машината за месо – са заедно завинаги!

Наричайте я както си щете: кралицата на БГ рока (впрочем,   истинската  още невръстна „кралица” е в семейството ѝ и пълни дома им с очарование и щастие), или „шарената”, „пънкарката”, „невероятната”…, за много от нас, тя е просто Нашата Милена. Днес имаме повод простичко, но от все сърце да я поздравим: Честит Рожден Ден, докато всички сме тук и ти продължаваш да правиш песни, ще виждаме света не толкова сиво-бял.

Знаете, че с колегата Румен Янев всеки момент очакваме появата на скромната ни Антология с историята и най-запомнящите се текстове на „цветята от края на 80-те” – една книга, която подготвихме с много емоции, любов и малко носталгия. За няколкогодишната Епоха от сцената и хрониката на Второто българско рок поколение. (Впрочем, една специална корица, подготвена от дизайнера ни Дамян и издателката ни от „Парадокс” Доротея, ще връчим довечера на партито на Милена, защото в нея светещата крушка върху китарата е като пожелание.) Затова, сега ми е по-лесно, вместо премислени нарочно думички, да извадя няколко щриха, в които Милена е много жива, искрена, пъстра и в началото на шеметната си рок кариера. Като доказателство, че онези, които оставят следа след себе си, остават завинаги и в спомените на приятелите и феновете си.

Някъде там Даниел Ризов (Денис) разказва как в ония времена метълите му се карали, че „се е хванал с уейвката“ Милена, защото: По едно време имахме много готина връзка с Милена Славова. Адски се разбирахме. Тя е страхотен пич. На нея може да се разчита. В общи линии тя ме хранеше тогава. Имаше участия. Имаше кола и аз пътувах с нея. И двамата си имахме проблеми с публиката ни. Мен ме дърпаха метълите и ми се караха, че съм се хванал с тази уейвка.

А Киро Манчев, Директорът на водопада си спомня: Тогава се запознах и с Милена Славова. Тя беше в този момент единствената певица, актуална, цветна и можеше да пее.

И днес едни я одумват, други остават прехласнати в песните и позициите й по актуални теми от живота. А Янев връща лентата към началото, когато всички все още май бяхме „големи жълти тикви в задния двор на естрадната музика”, но с китари, микрофони и пишещи машини бяхме тръгнали да променяме статуквото: Някъде към края на десетилетието триото (Вълко Андреев, Тошо Лазаров и Васо Гюров – по разказите на Васил) постепенно се трансформира и привлича една млада и доста предизвикателна певица с умопомрачителна прическа, пронизителен глас и куче. Габи отдавна не е до стопанката си, но тази вероятно най-близка приятелка на Милена я съпровождаше на всички концерти, фестивали и купони, където младата дама действително светеше като крушка, която всеки момент ще гръмне. Формацията от музиканти първо е квартет „Милена”, след това – трио „Милена” и през 1988 г. се спира на името „Ревю”.

По концерти и фестивали из цялата страна Милена е посрещана като символ, а малко по-късно Гошо Минчев я обявява за кралицата на българския рок. Записва и няколко песни с нея, като „Момчето и аз” върви като химн на младото поколение, което от сърце изпълнява хорово припева:

Не искаме цигари, не желаем алкохол.
Дайте ни китари и рокен’рол!

Разбира се, тогавашният официоз на БГ рока, „Ритъм” се интересуват живо от чаровницата с пъстрите кичури и дори я слагат като „мокър сън” на постера от традиционната рубрика – заради което тя май ще си има проблеми у дома.

Христо Едрин пише за нея, (бр.6 от 1988 г.):

„Рок трио Милена“ разби позастоялия елит на Младежкия конкурс за забавна песен, като единодушно спечели наградата на публиката и … втора награда на журито, както винаги малко професионално срамежливо. В телевизионния репортаж на конкурса триото не се появи. Господи, тая прическа на Милена не може ли малко да се позаглади? Тези дрехи на момчетата са малко…, е как да го кажем – дръзки. Не атакуват ли добрия вкус? Чий?

 Така започна малко стръмният път на музикантите. Път с доста завои и криволици. Път, който сме свикнали да наричаме, не без основания, трънлив. По телевизията „Рок трио Милена“ така и не се появи (изключенията, доколкото ги има, са по-скоро контрабандни – б.а.). Самата Милена бързо си спечели ненавистта на телевизионните режисьори, защото още с появяването си, за да не кажем със съществуването си, ги хвърляше в тих ужас. На никого от „четирите кита“ на телевизионната естрада: Хачо Бояджиев, Младен Младенов, Ласка Минчева, Стефан Мушатов (и колко още други?), не им достигна въображението да я сложат в студиото или да намерят малко място за нея между камерите на подвижните телевизионни станции.

И в същата статия пита и си отговаря: Звезда ли е Милена? Сред паркираните тук-таме мощни мотори стои едно крехко момиче, обикновено облечено в черни кожени дрехи с предизвикателно разрошена тъмнокестенява коса, на върха на която е кацнал рус перчем. Около нея подскача рошавата черно-бяла топка на веселото куче Джина. – По едно време – разказва Милена – бях боядисала едно малко кичурче на кучето в розово. Хората му се радваха. Забелязах, обаче че в парка никое от кучетата не искаше да си играе с него. Прекалено много се различаваше…

Milena (e-vestnik.bg)

Milena

Пак там намираме и една от първите анкети с нея, поради големия интерес към Милена Славова, както е обяснено.
Родена: 24 февруари 1966 г., София. Зодия Риба. Завършила СПТУ по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“
Любим човек: М.С. Горбчов
Любим музикант: – Нямам пристрастия към един човек. Моцарт. Ал Жеро
Любима книга: „Скитник между звездите“, Джек Лондон
Кое качество цени най-много: – Да се казва истината в очите.
Кое качество цени най-малко: Двойствеността. Завистта. Бездарието!
Любима музика: – Напоследък съм заинтригувана от най-новите нюанси на „новата вълна“

През всичкото онова време Милена просто пише песните си, пее, стряска музиколози и критици, както партийно-комсомолските „идеолози” и стражи на културата ни. Самата тя „влиза” в Антологията ни – освен с емблематичните си парчета – и с откровения като тези:
Милена Славова: Написах „Защо” в момента, когато всички заминаваха за Канада, и аз се стягах да ги последвам. Бях си събрала пари, даже си направих и резервация за самолета и отидох да пея на някакви балове в Русе. И точно тогава отмениха тази дестинация, защото маса народ слизаше в Монреал на път за Куба. И аз увиснах тук. А беше гадно време. Имаше режим на тока два на два часа и София мигаше като дискотека. Това беше 90-а година. Чувствах се измамена и адски самотна. Ходех с фенер в чантата и не смеех да се кача на асансьор, защото не знам кога ще спре токът. И седнах една вечер и я написах.

„Не’ам нерви” направихме заедно с “Орион”, по време на неуспешния ми опит за емиграция в Германия. Тогава това си беше лаф. Всеки викаше “Не’ам нерви!”. Точно на границата на прехода бяхме и в мътилката кой знае какво ставаше. А онзи, дето преяжда с луканка, ми е като белег от детството. Защото луканката беше деликатес и, като купи баща ми малко, той я режеше на тънко и се ядеше икономично. Беше забранено да се реже дебело. А аз нощем я сънувах тази луканка!… И една нощ станах да си крада от хладилника. Да, ама тя се втвърдила и трудно се реже. За да не вдигам шум, се опитвам да я режа на ръка и се порязах. Имам белег от тази луканкова акция. А в последните години на социализма, една вечер ни забраха от “Кравай” и отидохме на рожден ден на дъщерята на някакъв висок партиец. И тогава видях какво е изобилие. Едни маси, отрупани с деликатеси, за които не сме си и мечтали. А домакинята хранеше котката си със сьомга и онази само я душеше и отминаваше, защото беше преяла. Още я мразя тази котка.

Милена пише така – от раз. И казва, че писането на песни е като боядисването. Не свършиш ли същия ден, на следващия боята вече има друг нюанс. И Даниел Ризов твърди същото.

Денис: Милена Славова е извънземна. Тя не е в ред. Една нощ, в 4.30 ч., в една хотелска стая Милена Славова светна лампата, стана и под съпровода на моите метълски псувни, написа четири куплета и един припев на една песен, която и досега пее. Събуди се, седна и написа всичко това на един дъх и без да промени една запетайка или да задраска нещо.

Но Милена Славова не е само БГ рок кралицата, не е и минал „мокър сън”; тя никога не е спирала да е актуална, искрена, ангажирана с каузите на доброто, свободата и ценностите и отхвърлянето на металните завеси и идеологическите демагогии. Никога не го е крила:
Ние сме разграден двор, далеч от цивилизацията. Простотията разцъфтява като плевел. Интелигентните хора са като цветя в една кална нива, пълна с вредители. И са потискани и унищожавани. – Това казва шарената Милена Славова пред в. „Нова Загора днес“ в интервю, излязло на 27.09.2012 г.

И ако най-младите днес не са я срещнали или се чудят какво толкова е изпяла или пее и сега, нека се запознаят с героите на парчетата на Милена, за голямо съжаление, у нас, те все още са актуални. Както ще каже самата тя в друго интервю за „Труд” (от 2009 г.): „Ако някой открие себе си в песните ми, толкова по-зле за него. За да бъдеш герой в тях, наистина трябва да си доста празноглав. Този типаж мъже и жени са хибрид на новата българска “цивилизация”. Когато обаче подобни птици кацнат на някое чуждо летище, след няколко часа разбират, че са сбъркани герои.“

С огорчение (но и с доза радост, заради такива като нея) си мисля, че има още песни в бъдещето ѝ, които ще осмиват и ентусиазират. Заради самото бъдеще, което БГ рокът винаги е мечтал от сцените си.
Честит Рожден Ден, Милена! Продължавай! Има нужда да те има!

P.S. На 24 февруари празнува още един безценен за поколението на българския рок от края на 80-те творец, талант, китарист и певец. Без него, без оня начален период на „Ера” и парчетата, които „будеха мъртвите” – „Бюрокрация”, „Басня”, „Къде вървиш”, Градът”, нашата рок история и сцена не биха били същите. После създадоха групата „Ер Малък”, където в едноименното парче, той изпя: „Може да съм странен, смешен, даже кръгъл идиот, но дори и толкоз грешен, аз съм част от тоз народ!”

malkovski_tangra_studio_2010_01-pro-rock.net_.jpg

L.Malkovski

И той, както и колегите му, онези „цветя от края на 80-те”, знаеха и бяха приели целта си – „пътя застлан с огради, ями, интриги, измами, хора, съдби, празни очи, болки, рани, омраза, закани…” Този друг рожденик днес е Любомир Малковски. Любо, приятелю, не спирай да вървиш и дръж грифа високо!

(Още за Милена можете да прочетете в Нюза от по-преди: тогава имахме и музикални предавания в Радиото… Много от духа е емоциите от славните рок времена в края на 80-те и началото на 90-те са запазени в уникалното честване на „Музикална кутия“ № 100 в Операта – там героите ни не само са доста по-млади, но свирят и пеят като на празник; даже можете да ги чуете.)

 

Comments

Изрази мнението си