За водещия на „Гласът на форума” има отпечатани две биографични бележки върху кориците на две книги. Първата е върху корицата на „Вкусът на времето. Щурците – българската рок легенда”, издание на „Парадокс” 2008 г. Ето нейното съдържание:

Роден съм в една болница, близо до Руски паметник в средата на миналия век. Което означава, че и по-голямата част от живота ми ще си остане в онова столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица, където получих и първите си уроци по Махленско право. Независимо от юридическото ми образование онова право си остава и до ден днешен най-справедливото за мен. Защото в него съществува присъдата “Не е честно!”. Във втори клас започнах да свиря на цигулка, но в подготвителния в Немската гимназия я смених с китара и засвирих в първата си група. Във втори курс на Юридическия факултет разбрах, че нямам сили, нерви и средства, за да се отдам на рокендрола и залегнах над писането. Първо над научното, после над репортажното и сега вероятно ще се отдам на мемоаристиката. Написал съм десетки хиляди материали и съм летял хиляди часове в радиоефира. Акуширал съм при раждането на вестници, списания, радиа и телевизии. Но тази книга е онова, което винаги съм искал да оставя след себе си. Защото в нея са най-живите години от живота на моето поколение, представени от най-достойните за тази мисия. Защото те не са просто нeколцина момчета с китари. Те са “Щурците”! Препускащи през времето и огласящи пространството. За да ни научат да дишаме свободно и да вървим изправени. “Вкусът на времето” е тяхното и мое откровение пред самите нас, пред децата и внуците ни. Приемете го като онази песен, която всички носим в себе си, без някой специално да ни е учил на нея.

Другата е върху корицата на „Атлас” в инкубатора на славата” – книга, която излезе в началото на 2011 г. в комплект с една стихосбирка на поета Захари Иванов и компактдиск на група „Атлас”.

Ако маститите български медийни теоретици са благоволили да окачат на някой от клоните на журналистическото дърво етикетче с надпис “рок”, върху този клон седи 60-годишният автор на тази книга. Юрист по образование, журналист по личен избор и басист по спомени той посвети съществена част от кариерата си на момчетата с китари. През 1988 г. е член на екипа, който създава списание “Ритъм”. През 1990 г. застава начело на редакционната банда на “Ритъм”, префасониран в седмичен вестник. От 1994 до 1998 г. е редактор и водещ в Радио Тангра, където прави предаването за българска музика “Хляб и мармалад” и класацията “Рок Топ 7”. Другото му авторско предаване е “Вкусът на времето”. Това заглавие носи и книгата му за група “Щурците”, която между 1998 и 2008 г. претърпява две издания.
Историята на група “Атлас” е първата стъпка към осъществяване на старата му амбиция да разкаже на днешните китаристчета за рок поколението от края на 80-е. Надява се да направи поне още една, преди да е увиснал на онзи клон, за който стана дума в първото изречение.

Иначе Румен има дълга и доста разхвърляна биография, завъртяна около три негови пристрастия – писането, радиоводенето и рокендрола. Който иска да се запознае по-подробно с житейския път на това „старо куче”, може да се разходи из личния му блог в WordPress.com